Влюбена
Влюбена
На Бранко
На всички млади поети
„ Тъгуваш ли, усмихнато момиче,
с ръка когато махаш и изчезваш
и знаеш ли какво е да обичаш,
едва в живота влезла ? ”
Н. Йорданов
Ти едва ли знаеш що е да обичаш
в ранната си възраст. Аз - момиче
още младо, уж спокойно, мислиш, че не мога,
нито съм изпитала нежната тревога,
вечен спътник на сърцето, що обича страстно.
Лъжеш се, приятелю, любовта е властна
в своите копнежи. Неприятно, ала вярно.
Често ни се случва тя да е коварна.
Тя ме грабна още млада. Не попита, не почака.
„Аз съм млада. И не мога. Ала вече мракът
не е тъй лъжовен. Нищо не е страшно.
И животът ми се струва още по-прекрасен.
Но момчето, що обичах, вече не е мое.
Аз не страдам, аз съм силна. Аз обичам още.
И си мисля, че така стана още по-прекрасно.
Любовта не ме напуска. Аз обичам страстно
малките неща в живота - и например
без поезия не мога да живея. Да, вини ме,
че съм тъй невинна и спонтанна. Просто съм момиче,
влюбено в България. Колко е прекрасно да обичаш
току-що в живота влезла.
Моля се да не изчезне
скоро всичко туй от мен.
Колко би било прекрасно
вечно да съм във любовен плен...
06.Авг.07г.
© Люляк All rights reserved.
