Тя влюби се в поет от “Откровения”.
Изчете всички негови творения.
Той с порива на вятъра летеше,
тя страдаше и в тъмното не спеше.
Превърна любовта си във колажи,
опитваше се, някак да му каже,
че влюбена е и не се преструва,
че без любов, светът не струва.
Но той, глупакът, все лети,
в илюзии красиви и мечти,
из облаците някъде витае
и за любов, не ще да знае.
© Георги Стоянов All rights reserved.
се л"амур
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
