/Свидна/
Пристъпваш към мен света си нарамил,
пресяваш на времето пак греховете,
под немите сенки на самотата,
очакване в чаша наливам за тебе.
Душата ми още дълбаят сълзите,
които виновно рисуват пътеки,
а нямата болка скрита в очите,
търси пролука в мрака безпътен.
Два силуета сме влюбени грешно,
в грешна прегръдка сме на коленé,
а от небето една безнадеждност,
капе в очите ни..., а може би не!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
