Влюбване (поетичен диалог)
ВЛЮБВАНЕ
/поетичен диалог/
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Влади
Откриваш се дори през тези дни,
и въпреки, че чувството се помни,
то знае се какво ни нарани,
от срещите пропуснати преломни...
Но ти само в сърцето си сега,
наистина се взри така отново,
да видиш обичта си без тъга,
така като през времето сурово...
И после пак и в мислите сама,
прозри как мен наистина жадуваш-
през всяка нощ заспиваща сама-
ти само мои стъпки вече чуваш...
Пламена
Но празно е в самотното легло,
и чувствата ми вече опустели,
всяка среща ще си спомням с тъга,
за наште тъжни срещи и раздели.
Очи затварям, но не виждам път,
някъде обратно пак към тебе,
за туй ще тръгна, ще направя брод,
малко обич нежна искам да си взема.
И стъпките ми ще усетиш пак до теб,
с целувка ще събудя тъмнината,
безсънен ще е всеки наш копнеж,
в сънищата ще летиме към Луната!
Влади
Така в съня реалности се крият,
но идваш ти и ето ни пак там,
където те мечтания се вият,
и огъня любовен е голям...
И зная как пристъпваш ти самата,
до болка е мига ни опознат,
ти идваш и отиваш си в позлата,
и някак опустява този свят...
Но искам те и всяка вечер нежна,
леглото пак открива свежестта,
и в своя голота гръдта копнежна,
откриват ни желаното... страстта!!!
Пламена Владимирова
Влади Владиммиров
© Пламена Владимирова All rights reserved.
