Jun 29, 2010, 2:25 PM

Вместо епитафия

  Poetry » Other
2.2K 0 29

                                                                      

                   ВМЕСТО   ЕПИТАФИЯ                                                                                                                                               

 

 

 

Как ли щях да живея, ако просто ви нямаше -

неразказан от вас в моя свят от видения...

По-красив от нощта, с наметало от падащи

тъмнокоси звезди, неподвластен на тление...

 

 Как ли щях да летя и с криле обгорени

да пронизвам свръхзвуково нажежени безвремия

и да скитам сред пепел от взривени вселени

без да зная за вас, нито вие за мене?...

 

 

 

27.06.2010 г.

 

                                                                                                     

                                                                                                    

                                                                                                         

                                                                                                         

                                                                                                      

                                                                                                      

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...