29.06.2010 г., 14:25

Вместо епитафия

2.2K 0 29

                                                                      

                   ВМЕСТО   ЕПИТАФИЯ                                                                                                                                               

 

 

 

Как ли щях да живея, ако просто ви нямаше -

неразказан от вас в моя свят от видения...

По-красив от нощта, с наметало от падащи

тъмнокоси звезди, неподвластен на тление...

 

 Как ли щях да летя и с криле обгорени

да пронизвам свръхзвуково нажежени безвремия

и да скитам сред пепел от взривени вселени

без да зная за вас, нито вие за мене?...

 

 

 

27.06.2010 г.

 

                                                                                                     

                                                                                                    

                                                                                                         

                                                                                                         

                                                                                                      

                                                                                                      

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...