Вместо мастило
Върху криле от вятъра се носи
полъх от угасналата жар,
в която пламъци червенокоси
превърнаха се в спомен стар...
И сиво-черна ще се скита
като одежда лека пепелта,
да я уловя ще се опитам,
с нея думите да облека.
Sep 2, 2015, 9:27 PM
Comments
Comments
-
Благодаря ви Таня, Йоана, Ева, Лейди, Христо. Думите ви са окуражаващи и ме радват. Започнах да пиша на български едва наскоро. Иска ми се още да изгладя процеса на писане.
Хубав ден на всички!
-
-
-
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
