Sep 2, 2015, 9:27 PM

Вместо мастило

  Poetry » Other
686 0 4

 

Върху криле от вятъра се носи

полъх от угасналата жар,
в която пламъци червенокоси
превърнаха се в спомен стар...

И сиво-черна ще се скита
като одежда лека пепелта,
да я уловя ще се опитам, 
с нея думите да облека.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Таня, Йоана, Ева, Лейди, Христо. Думите ви са окуражаващи и ме радват. Започнах да пиша на български едва наскоро. Иска ми се още да изгладя процеса на писане.

    Хубав ден на всички!
  • Хубаво е!
  • Думи от пепел... А дали само тях загръщаме със спомени... И аз харесах
  • Песенно.
    Хареса ми!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...