Вместо възела от времето на Гордий
Щом те има
значи ще изчезнеш
някъде в смъртта
на ветровете.
Хоризонтът пак те приближава
със димящи кръстове осеян.
Връщаш се оттам,
за да забравиш,
че без бъдеще не се живее.
...Вярвай в невъзможното
защото
само то
във тебе ще повярва...
На абсурдното сега залагай
на иглата на върха
застанал.
Всяка мисъл
е светкавица в небето -
вгледаш ли се
се превръща в рана.
Ако падне нейде из полето,
Сатана е влязъл вече
в храма.
Той ще те накара да подпишеш
нов анекс
към договор на Фауст.
Може да е устно
многостишие -
думите
със клетвен ранг остават.
Днес порадвай се
докато още можеш.
Утре ще си вече по-тревожен.
Даже утрото да съществува,
Бог не знае
то какво ти носи.
Вместо възела
от времето на Гордий,
по-модерно е
кълбото от въпроси.
© Младен Мисана All rights reserved.
