Nov 15, 2020, 8:09 PM

Внезапен спомен

  Poetry » Love
362 0 1

 

Внезапен спомен

 

                       на Е...

 

Внезапно чувство ли сподáвено

за миг в душата оживя?...

Илѝ пък нещо не забрáвено

откъм безкрая долетя?...

 

А нещо шавна ми в главата –

безумна мисъл може би,

че е възможно пак душата

от „стара страст” да се взриви!...

 

И залезът когато га́сне

аз вече няма да съм сам,

щом „старата” любов прекрасна

ще дойде във светѝя храм

 

на идващата нощ, в която

горят небесните свещи́,

и в спомен от далечно лято –

ти пак ще ме целуваш... Ти!...

 

05.09.2016.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...