Внимание не заслужавам вече
Не ти харесва, зная, тази роля -
на примирението пред съдбата.
Ала прогонваш силната си воля
и се страхуваш ти от свободата.
Не искам да съм прав и пак се моля -
дано да си щастлива в битието.
Аз преча, до досада, щом оголя
пред тебе със мечтания сърцето.
Внимание не заслужавам вече,
че романтикът грешник е и ето -
от бъдещето свое го отрече,
крилата ми самотни са в небето.
Вървù, без мен, по стария си път,
а аз ще бъда влюбен в теб отвъд.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
