Внуците

В Драгойново сме седем души:
три възрастни и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца.

Двете момчета са големи
и те командват този детски свят...
Решават свои теореми
и ни показват кой е кум и сват!

Света ни е за тях създаден...
Те от батака ще ни изведат!
Но в патоса си най-естраден,
не могат да ни разберат!

Понякога аз им се сърдя...
Най-вероятно е, да не съм прав!
Не мога аз да се разгърдя
и да покажа неспокоен нрав!

А малките са пет годишни,
все щъкат милите, с беди край нас.
За мен са мойте дни предишни,
и затова над тях аз нямам власт...

По цял ден те ни разиграват...
Те в своя малък свят, над нас стоят
енергията си раздават,
докато вечер във леглото спрат!

Аз искам да съм царя на селото,
и затова се правя на сърдит
и все завършвам свойто дело,
така, че аз да си остана мит!

Тепърва те ще са в живота...
Но първо трябва да го разберат!
Да тръгнат  те, от мойта кота
и да надграждат своя дълъг път!