Nov 18, 2011, 5:49 AM

Водка

  Poetry » Love
2.1K 1 15

Водка си, с натурален сок,
опияняваш ме бавно...
спираш дъха ми във мислен гълток
и ожаднявам, до гладно...

Водка си, пареща вдън
и ми премрежваш очите,
стопляш сърцето ми  с капчици сън
и ми замезваш с  мечтите...

Водка си -  стапяш и лед
 в чаша, заоблила бара,
как ми се пие до дъно от теб -
трезвен съм - имай ми вяра...

Водка си -  танц на очи,
вихриш ме в нежна  усмивка,
мисля, че вече съвсем ми личи -
искам те, много си пивка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви,приятели!
  • Наздраве. Мишо!
    И какво излиза?
    Че не си си платил акциза!

  • "Има ли в менюто ви водка с утеха?
    Двойна ми дайте за негова сметка!
    Всичко изхарчиха знаех цената,
    не беше безплатна дори и тъгата!
    Наполовина сега съм пияна,
    водката свърши утеха няма
    за душата ми!"
  • "Водка си- стапяш и лед...
    как ми се пие от тебе до дъно..."
    Страхотен стих! И точно по ракиено време го прочетох! Наздраве, Мишо!
  • Наздраве!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...