На плаж далечен
аз седях,
слушах за камбана.
Шума вечен
аз видях -
гласа на океана.

Път води към сърцето,
там още живее детето.

В битка моля се за вдъхновение,
това е най-доброто решение,
удари и техники не стигат,
те духа ми не повдигат.

Не ползвам никаква измама,
презирам я като злост голяма,
заблудата е вече друго нещо,
опитвам да я ползвам вещо.

Не се срамувам битка да загубя,
това е само временна заблуда,
победата в края на войната
важна е, като плащам цената.

Използвам другите за огледало,
за да изгладя свойто наметало.

На учениците ми всяко предизвикателство
приемам, за да има разбирателство.
Всяка битка е за мен учител,
макар, често трябва ми лечител.
Без инат, но с постоянство,
използвам свободното пространство.

През трудности много преминавам,
но Пътя учи да ги преодолявам.

Да танцувам ката на паважа,
или да въртя Пой на плажа,
хората какво ще кажат, не ме тормози,
важното е забава да ми носи.

Няма начин да съм безгрешен,
често бъркам и света ми става тесен.
Понякога говоря си сам,
какво ли - аз си знам,
разговарям с сърцето
там, където е детето.
Често мислят ме за доста луд,
но това маска е, постигната с труд.

За това, през което премина,
не съжалявай - вече отмина,
твойте минали борби
подготвиха те да бъдеш Ти.
Този Път аз сам избрах,
такъв, какъвто го видях.

Не критикувам чуждите мечти,
нямам право на това, нали?
Не съдя различните решения,
кой съм аз, да налагам мнения?!

Понякога малко лудост проявявам,
на шанса свой се доверявам,
ако само на сигурно залагам,
на Пътя по-добре да сядам.

Състоянието на моето снаражение
проверявам, за да нямам съмнение;
състои се от Вяра, Надежда, Любов,
нужни са ми от люлка до гроб.

Най-доброто от себе си да дам,
за мен е важно да го знам,
а ако успея да помогна и на вас,
ще разбера, че не съм бил пас.

От битки съм се страхувал,
в миналото не веднъж съм лъгал,
от своя Път съм се отклонявал,
за неважни неща съм страдал,
в себе си съм се съмнявал,
на морала си съм изневерявал,
"ДА" вместо "НЕ" съм казвал,
любими хора съм наранявал,
но надеждата да стана по-добър,
не загубих през никой тур.

Да искам съвет е опасно,
да давам - още по-ужасно.
Своя свят ще споделя,
с хората, на които държа.
Старая се да ги насърча това да сторят,
което толкова желаят, но не смеят.

Тогава, когато медитирам,
да бъда личност спирам,
отначало, без дори да разбера,
станах част от Всемирната душа.

Не ме е страх да се покажа слаб,
дори пред човек, който ми е драг.

Не съм самотен остров в океана,
има още много с мен в храма.
От самотата се възползвам,
но не само нея използвам.

При скука ми помага рутина,
тя е точно за това,
трудностите боря с ентусиазъм,
без да влагам грам сарказъм.

Пример вземам от Водата,
заобикаляща скалата.
Чук не може да и навреди,
нито нож ще я нарани.

Не бива никога да навеждам аз глава,
така ще изгубя хоризонта на моята мечта.

От Историята ще се поучавам,
макар понякога да се отегчавам,
знам, че тя безценни уроци
на търпеливия човек носи.

В битка просто реагирам,
не може за мислене да спирам,
оставям интуицията да води,
тя изцяло ме ръководи.

Когато за делата си разказвам,
понякога малко преувеличавам,
обаче гледам да не прекалявам
и сам да не си повярвам.

Внимавам за малките неща,
това не е израз на суета -
прекалено често дребните неща,
са скрития двигател на света.

Ако загубя своята вяра аз,
не спирам на Пътя в този час,
пътуването не може да е само надолу,
ще търся, за да я намеря отново.

Когато дойде заповедта,
да напусна и аз света,
макар че много ще се натъжа,
на когото служа, ще се подчиня.
Ще си спомня бойните другари,
край огъня историите стари,
с някои търсихме потънал храм,
във дивият безбрежен океан.
Ще продължа нататък Пътя да търся,
назабравими спомени с мен ще нося.

По залез, в края на деня
коленича да благодаря.

Отново на далечния плаж
слушам, за да чуя глас,
гласа на невидима камбана,
от на Създателя ни храма...