Вопъл
В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му
Хоризонта!
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
В заник-зона сме вече.
Страдаш, човече - твоето
Слънце пада.
Ала не натискай паник-бутона.
Повдигай му
Хоризонта!
© Вълчо Шукерски All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....