Apr 3, 2012, 4:07 PM

Вовеки 

  Poetry » Love
479 0 4

 


И '-КРАЙ!' отново...
За колко време този път,
безкрайно време, споделено,
от не един, а двама,
последно '-Здрасти!' с шепот глух.
И кой сгреши, животът - съд,
в тесте от карти обгорено,
вале съм аз, а ти си дама,
последно -'Сбогом!' тихо чух.

Не бяхме толкова различни,
и може би във друго време,
където болка не вирее,
ще скитаме по лунните пътеки.
Засегнаха се чувства лични,
а там омраза сладко дреме,
не я буди, в съня си пее,
ще бъда с вас - вовеки!

© Живко Енев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Разбира се, че се разбира. Според мен е слабост в текста Ви, че на фона на образите тип:
    "в тесте от карти обгорено,
    вале съм аз, а ти си дама,"

    има и буквалности, като "Засегнаха се чувства лични,". Също ще споделя, че чувствата винаги са лични, според мен, дори и да са споделени.
  • Става дума за раздяла, за невъзможност в момента да си с някой..не се ли разбира?
  • Има ли смисъл някакъв в стиха ти?
  • Това тире пред КРАЙ пряка реч ли маркира? Защото, ако да, можете да минете само с кавички.
Random works
: ??:??