Вовеки
642
0
4
И '-КРАЙ!' отново...
За колко време този път,
безкрайно време, споделено,
от не един, а двама,
последно '-Здрасти!' с шепот глух.
И кой сгреши, животът - съд,
в тесте от карти обгорено,
вале съм аз, а ти си дама,
последно -'Сбогом!' тихо чух.
Не бяхме толкова различни,
и може би във друго време,
където болка не вирее,
ще скитаме по лунните пътеки.
Засегнаха се чувства лични,
а там омраза сладко дреме,
не я буди, в съня си пее,
ще бъда с вас - вовеки!
© Живко Енев All rights reserved.
