Воят след луната
Щастлива съм. Като накъсан дъх.
Прескочен удар на сърце.
И после, всеки дъх ме връща
в на реалността безумните ръце.
Щастлива съм. И нека е измислица.
А после, нека да боли. До кръв.
Нима животът не е най-нелепата безсмислица?
Щом към теб привързана съм с черна връв.
И нека после да съм траурна.
Скитаща се без утеха и сълзи.
Да ме сочат като аморална,
откраднала нечии чужди мечти.
Щастлива съм. С мене помълчи.
Да е уютна тишината.
И ако искаш, после продължи,
след воя, към луната...
Прескочен удар на сърце.
И после, всеки дъх ме връща
в на реалността безумните ръце.
Щастлива съм. И нека е измислица.
А после, нека да боли. До кръв.
Нима животът не е най-нелепата безсмислица?
Щом към теб привързана съм с черна връв.
И нека после да съм траурна.
Скитаща се без утеха и сълзи.
Да ме сочат като аморална,
откраднала нечии чужди мечти.
Щастлива съм. С мене помълчи.
Да е уютна тишината.
И ако искаш, после продължи,
след воя, към луната...
© Свобода All rights reserved.
