Впрегатен кон
Впрегатен кон съм. Бях добър
и теглех тежката каруца.
Зобчица имам и яхър,
но чувствах си душата куца.
Бях силен, много буен, млад,
капаци носех на очите.
Уж обикалях шарен свят,
но знаех - той от мене скрит е.
Кобилка млада не познах,
не тичах волно из полята,
камшик, каруца, вятър, прах,
съдба до втръсване позната.
Сега съм стар. Стоя едвам,
сплъсти се гъстата ми грива,
умирам бавно и го знам,
че робът в рая не отива.
Човекът дядо е и той
теглото теглихме двамина.
Да можех да му кажа: — Стой!
Животът мина и замина.
Ти уж си умен и за мен,
капаци носихме и двама.
Свали ги, па макар за ден,
че рай за работяги няма...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
