Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели,
с които всеки ден делим неволята.
Не искат много в общата нетрайност
избрала ни второстепенни роли…
И аз не искам много. За какво ми са
на вещите бездушните капани?
В живота, неизбежните компромиси
молитвите редуват с обещания… ...