17.03.2021 г., 2:30 ч.

Врабец между сезоните 

  Поезия » Философска
552 11 23

 

Провирам се... Врабец между сезоните.

От шепата на Бог кълва трохички.

Не вярвам на случайните, отронени

зрънца, които в клетка ме привличат.

 

Небето и дървото са приятели,

с които всеки ден делим неволята.

Не искат много в общата нетрайност

избрала ни второстепенни роли…

 

И аз не искам много. За какво ми са

на вещите бездушните капани?

В живота, неизбежните компромиси

молитвите редуват с обещания…

 

Подир дъжда, снега и подир вятъра

сезоните препускат в коловозите.

Сълзата зимна стигне ли до лятото,

то значи невъзможното възможно е.

 

И летен полъх с дъх на водорасли

през есента ще мине като облак.

Когато драскотините зараснат

то значи, че сезонът е пребòрен…

 

То значи, че и следващата зима

врабчето по небето ще се рее.

То значи, че врабчето ще го има

напук и на инат ще оцелее…

 

© Дочка Василева Всички права запазени

Дланта на Бога ще ми е паничката,
все в нея и за мен ще има нещо.
Вземете си ги – многото и всичкото
и чувствата – употребени вещи.
Не ви ги искам, рая и градините – ...
  379  11 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??