Врабец между сезоните
Провирам се... Врабец между сезоните.
От шепата на Бог кълва трохички.
Не вярвам на случайните, отронени
зрънца, които в клетка ме привличат.
Небето и дървото са приятели,
с които всеки ден делим неволята.
Не искат много в общата нетрайност
избрала ни второстепенни роли…
И аз не искам много. За какво ми са
на вещите бездушните капани?
В живота, неизбежните компромиси
молитвите редуват с обещания…
Подир дъжда, снега и подир вятъра
сезоните препускат в коловозите.
Сълзата зимна стигне ли до лятото,
то значи невъзможното възможно е.
И летен полъх с дъх на водорасли
през есента ще мине като облак.
Когато драскотините зараснат
то значи, че сезонът е пребòрен…
То значи, че и следващата зима
врабчето по небето ще се рее.
То значи, че врабчето ще го има
напук и на инат ще оцелее…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Бъдете здрави приятели!
