Вратата
Защо поиска да заключа подир теб вратата,
щом знаеш, че ще дойдеш пак ?
Предпазваш ме от произвола на съдбата -
нима ключът за вярност ще е знак...
Нима те стряска собствената твоя ярост,
с която преминаваш през отключени врати,
и веруюто, че не ни е нужна жалост,
затуй, че сме дошли на този свят жени.
Или страхуваш се, че може подир теб да зее -
и там на показ да съм аз - една сама жена,
която с празен поглед чака вятър да довее-
останки жалки, на любов в дома...
Е, четох как написал го е хубаво - Поета,
че само пепел влиза през врата такава...
Дори оставена без ключ да скърца клета -
завинаги заключена остава...
© Ирена Георгиева All rights reserved.
