Таз сутрин роди се отроче,
създадено с много любов -
с червени сигнали за стопа,
зелени - за пропуска нов.
Създавал я бе на чертежа -
въртящата малка врата.
На входа ни тя ще оглежда
за майки, в колички с деца.
И както диктува Европа,
за хора с увреди е тя,
че виж - на вратата ни тропа
старт равен - финална черта.
Гордея се с теб, че богат си,
с отроци в стъкло и метал.
С ума си, с ръцете си златни -
за всеки по нещо създал.
© Аз All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
