Таз сутрин роди се отроче,
създадено с много любов -
с червени сигнали за стопа,
зелени - за пропуска нов.
Създавал я бе на чертежа -
въртящата малка врата.
На входа ни тя ще оглежда
за майки, в колички с деца.
И както диктува Европа,
за хора с увреди е тя,
че виж - на вратата ни тропа
старт равен - финална черта.
Гордея се с теб, че богат си,
с отроци в стъкло и метал.
С ума си, с ръцете си златни -
за всеки по нещо създал.
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
