Sep 24, 2015, 5:34 PM

Време

  Poetry » Love
411 0 0

Пясъчен часовник

отброява дните на нас.

Да бъдем обикновен чиновник

или да надскочим и вас.

 

Животът е кратък.

Живей го сега,

защото ще дойде време, по-нататък

и ще се питаш, ами сега?

 

Душата ти вечно трябва да трепти.

Историята помни само царе,

защото твоят глас е тоя, който шепти,

ще се живее ли или ще се мре?

 

Д.Цанев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Цанев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...