Feb 17, 2005, 10:41 PM

Време е...

  Poetry
1.1K 0 4
Време е да помълчим!
Не във спор безмислен,
не във минало безредие,
не във наранени мисли,
в мълчание да постоим.
Понякога от думите боли,
понякога от думите се плаче,
понякога думите сами
превръщат ни в палачи.
Време е да помълчим!
Може би в това мълчание,
може би във новата пътека,
може би в ново утре
ще се прероди и в нас Човекът.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...