Време обречно

В очите на Левски се стичат безумни сълзи.
Портретът обесен, все на стената виси.
Бюрото под него - затрупано пак със дела.
Няма решения! Българска сляпа съдба.

В голям кабинет, портретът е само един.
Кметът е снет, а виси народният син.
Друг е на стола, а всичко е шменти капели.
Няма арести, няма затвори, разстрели...

Пример зад който се крият държавни лъжци.
Портретът е знак, а целта са народни пари.
Никой не вижда сълзите. Кълнат се в портрета.
България страда и си оплаква късмета.

Той е икона и сякаш виси за да пази,
ония, които по кървави пътища лазят.
Това ли е, пита, моята скъпа България?
Апостоле, тя е, но има голяма авария!

Мръзне страната от лидери кухи и тъпи.
Изгодите лични, сега са им толкова скъпи.
Ппртретът ти слагат, за да прикриват делата.
Бесилка за всички, вече ни е страната.

Висим като теб и сълзите народни се стичат.
Простите хора те тачат, ценят и обичат.
Тия, които с властта, чрез лъжа се докопат,
те са проблемът. Те днес създават циклопа.

Плачи на стената! Няма всевишна магия,
дето страната ни, ще я опази от тия.
Идол си ти и такъв за нас ще си вечно!
Времето българско е просто време обречно...