Време, пространство и нищо
Часовникът тик-така
някак си зловещо.
Влюбено изчаква -
да се обвърже с нещо.
Уви! Самотен
той никога не спира.
Единствено пространството
сякаш го разбира.
Растяха заедно
без да се родят
и нямат намерение
да се разделят.
Около тях въртят се
богове, живот, планети,
но единственото нищо
неподвластно е на тях.
Това, което можем
е трудно да направим.
Мозъкът ни жалък,
от нищото - ограничен.
Нощта пак настъпва
със своите звезди,
но нищото не трябва
да ни навреди.
© Цветан Цеков All rights reserved.
