Време разделно

Poetry

599 1 2

Време разделно: лице срещу маска,

а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.

Стичат се струйките грим. Ролите плачат.

Публиката подсмърча. Знае кой е палача.

Съди. Строго. На смърт. За назидание.

Злото си заслужава всяко страдание.

Страдат невинните талантливи актьори,

но за тях рядко пиесата с някой говори.

Ето ти зъб, дай ми око! Не какво да е,

искам го синьо, нищо че твоето е кафяво.

Всеки ирис си носи скръбната черна обвивка.

Само в сълзата солта е щастлива и бяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Всяко огледало знае кога пред него е заставало лицето, за да свали маската, и кога е служело на лицето за извайване на маската... Нещо като да се приготвиш за излизане на сцената
и после да се приготвиш за прибиране у дома. Просто... знае.
Онези няколко мига, когато ролята не е "аз" и "а-зът" все още не е в ролята
са малката свобода... като срещата на двете стрелки в часовника, като
онова което не е било... защото не му е оставало време да е. Това е Истината.
Благодаря ))

2016-05-10T10:54:31+03:00
nicciart.1 (Николай)

Изключително!

2016-05-10T02:37:39+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0