Време разделно: лице срещу маска,
а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.
Стичат се струйките грим. Ролите плачат.
Публиката подсмърча. Знае кой е палача.
Съди. Строго. На смърт. За назидание.
Злото си заслужава всяко страдание.
Страдат невинните талантливи актьори,
но за тях рядко пиесата с някой говори.
Ето ти зъб, дай ми око! Не какво да е,
искам го синьо, нищо че твоето е кафяво.
Всеки ирис си носи скръбната черна обвивка.
Само в сълзата солта е щастлива и бяла.