линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
9 мая 2016 г., 20:17

Време разделно 

  Поэзия
443 1 2

Време разделно: лице срещу маска,

а пиесата… чака. Копнее нечия ласка.

Стичат се струйките грим. Ролите плачат.

Публиката подсмърча. Знае кой е палача.

 

Съди. Строго. На смърт. За назидание.

Злото си заслужава всяко страдание.

Страдат невинните талантливи актьори,

но за тях рядко пиесата с някой говори.

 

Ето ти зъб, дай ми око! Не какво да е,

искам го синьо, нищо че твоето е кафяво.

Всеки ирис си носи скръбната черна обвивка.

Само в сълзата солта е щастлива и бяла. 

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всяко огледало знае кога пред него е заставало лицето, за да свали маската, и кога е служело на лицето за извайване на маската... Нещо като да се приготвиш за излизане на сцената
    и после да се приготвиш за прибиране у дома. Просто... знае.
    Онези няколко мига, когато ролята не е "аз" и "а-зът" все още не е в ролята
    са малката свобода... като срещата на двете стрелки в часовника, като
    онова което не е било... защото не му е оставало време да е. Това е Истината.
    Благодаря ))
  • Изключително!
Предложения
: ??:??