Време, спри!
Всяка вечер прощавам на болката
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев?
Сега също плача, болиш ме!
В дъжда си аз имах усмивка,
защото усещах, че дишам!
Надеждата, скрита в очите ми,
живее във мене наужким.
Мечта, оживяла от вричане,
как тихо във него се сгушвах.
Върни ми го, той е спасение!
Душата ми стана трошица!
Потънала в свойто забвение,
свикна да вярва в измислици.
Не свиквам, че него го няма.
Без вяра дали се живее?
Без нея, в студената стая
се моля, върни ми го, Време.
Настъпва пак тихото утро…
На тебе всеки е роб!
Не ми трябва твоето Утре,
във Вчера е моят живот.
В прозореца спомени блъскат,
мечти изтрезнели набързо.
Носталгия в мене възкръсва,
жадно изпива дъжда ми.
С надежда стрелките завързвам.
Спри се, Време проклето!
Спри! За къде си забързано?!
Върни ме обратно при него…
© Ина All rights reserved.
