Всяка вечер прощавам на болката
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев?
Сега също плача, болиш ме!
В дъжда си аз имах усмивка,
защото усещах, че дишам!
Надеждата, скрита в очите ми,
живее във мене наужким.
Мечта, оживяла от вричане,
как тихо във него се сгушвах. ...