Време, спри!
Всяка вечер прощавам на болката
за моето вчерашно минало…
Треперя над него, над малкото,
в което се чувствах щастлива.
Какво като плаках до изгрев?
Сега също плача, болиш ме!
В дъжда си аз имах усмивка,
защото усещах, че дишам!
Надеждата, скрита в очите ми,
живее във мене наужким.
Мечта, оживяла от вричане,
как тихо във него се сгушвах.
Върни ми го, той е спасение!
Душата ми стана трошица!
Потънала в свойто забвение,
свикна да вярва в измислици.
Не свиквам, че него го няма.
Без вяра дали се живее?
Без нея, в студената стая
се моля, върни ми го, Време.
Настъпва пак тихото утро…
На тебе всеки е роб!
Не ми трябва твоето Утре,
във Вчера е моят живот.
В прозореца спомени блъскат,
мечти изтрезнели набързо.
Носталгия в мене възкръсва,
жадно изпива дъжда ми.
С надежда стрелките завързвам.
Спри се, Време проклето!
Спри! За къде си забързано?!
Върни ме обратно при него…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
