Apr 5, 2009, 8:30 PM

Време за летене...

  Poetry
808 0 16

Когато времето притихва,
                               уморено,
в стрелките на часовника
                               заспива...
Когато спира се,
                     не му се бърза.
Когато.

Времето застива,
                                  утаено
във чашата ми с недопито
                сутрешно кафе...
Когато спира се,

дори за миг
                     в разпукалите
цветни пъпки на дърветата...
Когато спира се до мен.
                              До теб.
Когато се обляга,

                             уморено,
на рамото ми като
плаха пеперуда.
Не е ли време за...
                           летене,

                               всъщност?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...