Feb 25, 2006, 5:28 PM  

Времето

  Poetry
881 0 3

Ако бе любовта птица красива,

Ние с теб не бихме имали крила,

Ако тя бе   небето игриво,

Ние ще сме студената далечна  земя.

 

Без теб съм като дърво оголено самотно,

Без листа,без клони - изоставено така,

От тебе имам нужда тъй дълбоко,

Ти ми трябваш да се преродя.


 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...