Времето е магия
- Времето e магия, върти ме в своята посока,
много различна. Оставам или тръгвам?
Падам, ставам и търся от залеза пътека,
и мисля си, че се разбирам.
Но едва ли - аз не се познавам.
В безизходност разпилявам дните,
но не и мечтите... Избрах си път,
който е труден, но ми дава надежда,
изгубена в нощите изживяни с мечтите.
Търсех истини, които са безсмислени,
неспирно въпроси напират в сърцето,
пълзят по устните, и по дланите ми се стичат.
Тогава искам да докосна само със пръсти
толкова леко, колкото да почувствам.
твоят свят без да те питам, без въпроси.
Аз само докосвам очите ти кротки и мили,
питам се, дали са щастливи...
Дали не съм по пътя си сринала,
което с години съм събирала?
Искам да ти дам обичта, която напира,
която извира, но сякаш до тебе не стига.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
