Самотна на кея си мисля за теб
и връщам се в минали дни
на радост, усмивки и много любов -
четях ги във твойте очи.
Обичах те много, но ти продължи
за пориви нови напред.
Болеше ужасно! Но с мойте сълзи
не можех обратно да те върна при мен.
Направи ме силна! И аз продължих
напред! И се борих в самотните дни.
В безкрайното търсене любовта си открих,
а времето заличи твойте следи.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
