Самотна на кея си мисля за теб
и връщам се в минали дни
на радост, усмивки и много любов -
четях ги във твойте очи.
Обичах те много, но ти продължи
за пориви нови напред.
Болеше ужасно! Но с мойте сълзи
не можех обратно да те върна при мен.
Направи ме силна! И аз продължих
напред! И се борих в самотните дни.
В безкрайното търсене любовта си открих,
а времето заличи твойте следи.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
