Самотна на кея си мисля за теб
и връщам се в минали дни
на радост, усмивки и много любов -
четях ги във твойте очи.
Обичах те много, но ти продължи
за пориви нови напред.
Болеше ужасно! Но с мойте сълзи
не можех обратно да те върна при мен.
Направи ме силна! И аз продължих
напред! И се борих в самотните дни.
В безкрайното търсене любовта си открих,
а времето заличи твойте следи.
© Цветелина Янкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
