Apr 26, 2012, 3:27 PM

Вричане

  Poetry » Love
744 0 0

 

ВРИЧАНЕ

 

Душите ни са вече слети,

аз чувствам го и знам това.

С любов и нежност са налети

догоре нашите сърца.

 

Взаимност топла ни обгръща

във мигове на студ и страх.

Животът пак във мен се връща

и сила нова аз прозрях. 


 И заедно със тази сила

да бъдем вече занапред

Със тебе всичко споделила,

за вярност давам ти обет!

 

Аз мисля, че живота твой

ти слагаш в моите ръце.

Ще бдя над твоите покои

и милвам скъпото лице.

 

Като тигрица разярена

бих бранила съпруга свой.

Дори да бъда и ранена,

пак бих се хвърлила във бой!

 

Кръвта ми - огнена стихия,

ти можеш само укроти.

От твойта обич да препия,

духът ми с твоя да лети!!!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сафия Сандерс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...