Все
Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли.
Не се родиха свестни дипломати.
Менят се все в управата крадци
които се надлъгват все в дебати
на пук на всенародните сълзи.
За робите на чужди интереси
все има разкекерчени врати,
все има неоткрехнати завеси,
все има нераздадени парѝ...
За който няма, няма и да има.
Прокобата - дамоклев меч виси.
Спасението, казват, е в чужбина.
Останалият трябва да търпи.
Но кой остана в лъвските цървули?
Прозорците мрачнеят от гурбет.
Лъжата днес, като коприва жули
желаният от всички ни късмет.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
