14.04.2022 г., 10:48

Все

524 1 1

 

Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли. 

 

Не се родиха свестни дипломати.
Менят се все в управата крадци
които се надлъгват все в дебати
на пук на всенародните сълзи. 

 

За робите на чужди интереси
все има разкекерчени врати,
все има неоткрехнати завеси,
все има нераздадени парѝ... 

 

За който няма, няма и да има.
Прокобата - дамоклев меч виси.
Спасението, казват, е в чужбина.
Останалият трябва да търпи. 

 

Но кой остана в лъвските цървули?
Прозорците мрачнеят от гурбет.
Лъжата днес, като коприва жули
желаният от всички ни късмет.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...