14 abr 2022, 10:48

Все

  Poesía
528 1 1

 

Боли, когато някой се изгаври
с народа ти и сее му лъжи.
Псувните под лъжичката ми парят,
юмрукът ми от стихове боли. 

 

Не се родиха свестни дипломати.
Менят се все в управата крадци
които се надлъгват все в дебати
на пук на всенародните сълзи. 

 

За робите на чужди интереси
все има разкекерчени врати,
все има неоткрехнати завеси,
все има нераздадени парѝ... 

 

За който няма, няма и да има.
Прокобата - дамоклев меч виси.
Спасението, казват, е в чужбина.
Останалият трябва да търпи. 

 

Но кой остана в лъвските цървули?
Прозорците мрачнеят от гурбет.
Лъжата днес, като коприва жули
желаният от всички ни късмет.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...