Все някога ще си отида...

Jan 26, 2012, 2:36 PM

Poetry » Phylosophy

1697 1 36

Все някога ще си отида
от този свят несъвършен.
Ще взема китка - спомен свиден
с ухаещ на любов рефрен
за мислите ми - птици бели,
за всеки трепет изживян,
за истините оцелели
по пътя, с песен извървян.
Умирала съм много пъти -
отново с вик да се родя...
Животът - кратък и безсмъртен
е най-големият ни дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Все някога ще си отида...

Искате да прочетете повече?

Random works