Jan 26, 2012, 2:36 PM

Все някога ще си отида... 

  Poetry » Phylosophy
1617 1 36


Все някога ще си отида

от този свят несъвършен.

Ще взема китка - спомен свиден

с ухаещ на любов рефрен

за мислите ми - птици бели,

за всеки трепет изживян,

за истините оцелели

по пътя, с песен извървян.

Умирала съм много пъти -

отново с вик да се родя...

 

Животът - кратък и безсмъртен

е най-големият ни дар.

 

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??