Все някога ще си отида...

Jan 26, 2012, 2:36 PM

Poetry » Phylosophy

1738 1 36

Все някога ще си отида
от този свят несъвършен.
Ще взема китка - спомен свиден
с ухаещ на любов рефрен
за мислите ми - птици бели,
за всеки трепет изживян,
за истините оцелели
по пътя, с песен извървян.
Умирала съм много пъти -
отново с вик да се родя...
Животът - кратък и безсмъртен
е най-големият ни дар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Все някога ще си отида...

Want to read more?

Random works