blackberry
61 results
Аз често се сещам за теб...
За живота, който имахме
и как ни принадлежеше
всяка една минута...
Често сънувам те ...
  1603 
Коя бе ти? Която се усмихваше.
Когато те болеше, ти прощаваше.
Която винаги разбираше
и винаги помагаше.
Коя бе ти? Невинна и безстрашна. ...
  957 
Нощта притихва,
пак е безнадеждно.
Светът е пълен
с капчици печал.
И аз ги вдишвам, ...
  796 
И ще се сбъднем
лятото
във пяната
на нашата единствена вълна,
събирана ...
  956 
Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...
  1075 
Бях...
клонче от ванилия...
Със цвят
на слънце,
топъл аромат... ...
  1067  12 
Нощта е озлобена
и е болна.
Гризе луна
и пори улици,
убива сънища. ...
  896 
Денят ми става
като вечер тъжен
и хлипанията
полепват по завесите.
Защото ти ми липсваш... ...
  1961  15 
***
Пресилени, пътеките
са нанагорнища.
Над тях стотици
стъпала.
Изкачвам се към теб ...
  1515  16 
Закъснях
със може би години
за срещата
в неделята.
Един измислен танц ...
  923  10 
В тълпата
изгубваш се,
но още
обръщаш се,
за да се увериш, ...
  901 
Аз пия чай
със дъх на теб.
Едно пакетче
ли е разстоянието?
Шейсет стотинки ...
  1459  16 
Един-единствен
е споменът.
А той се откъсва
като натежала
от сок праскова - ...
  864 
Тежи светът.
Настръхнала тревата
трепти под пръстите
на първата слана.
Да може ...
  844 
Кристалните ми пантофки
ти даде на друга.
А може би аз
ги бях взела назаем.
А те май дори ...
  833 
Идва нощ
и очите ми парят,
а пръстите
спомени мили
прелистват. ...
  807 
Доземи огънато дърво
от вятъра не се прекършва,
но измъчва се
от писъка му...
Дори да спрат стихите ...
  982 
Пътека. Тихо, неприсъщо.
Сняг, във длани навалял.
Истина, преливаща във мълния.
Полъх от желание отлетяло.
Светлина, угасваща във въздуха ...
  884 
  1353 
  3490  28 
Любопитно барчето отварям:
"Къде си скрила, бабо, лукчетата?"
Баба ми с усмивка отговаря
и лакомо започвам да ги смуча.
Обичам шкафчетата да разглеждам ...
  777 
Нощ като бяло петно,
но прекрасна -
безпаметна и незабравима.
Протягам ръка
и усещам, ...
  786 
На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти ...
  920  11 
Дали сега
усещаш ударите?
Не, то спряло е
и угасени въглените
не прогарят листите ...
  879 
Аз не мразя теб,
мразя това,
че ти продължи
без мен.
Мразя дъжда, ...
  972  12 
Върни се за последния ми танц,
когато стъпалата ще кървят
след толкова пътеки, изминати във търсене.
Върни се в есента,
сред стотици дъждове ...
  909  13 
Изживях те
под дървото с мъховете.
Изживях те
в погледа на малкото дете.
До колоната те изживях ...
  1177  17 
Безкрайно дълъг коловоз,
безкраен звук от тракащо желязо...
Равен...
и набиващ се във сънищата ми...
Безкрайно хладна гара... ...
  814 
Самотна вечер...
Ще я оцветя в зелено
със падаща пречистваща роса...
Ще бъдат капките
обнадеждаващи... ...
  982  12 
Бюрото е посипано с прах,
прах от увяхнали, мъртви цветя...
От сълзите капките неизсъхнали
мокрят надраните от перото листа...
От догаряща свещ светлина... ...
  911 
Стаята е тъжна без прозорци...
А помниш ли тавана остъклен?
И как като валеше, капките се стичаха
и тракаха във ритъм с твоето сърце?
И можеше да си лежиш и гледаш слънцето, ...
  983  11 
Животът ми е книга...
Ти четеш...
И ти си смисълът да продължа да пиша...
И ти си вдъхновението,
задвижващо ...
  906 
И ти дойде...
Напук на всичко ти дойде...
Напук на моето сърце дойде...
И аз в сърцето си те пуснах...
И ти си тук... ...
  949 
Туптиш в последни конвулсии, сърце,
и пееш предсмъртната песен
за приятелство мъртво навеки,
за в душата настъпила есен...
Зарад спомени нежни кървиш, ...
  1001 
Там, където погледът не стига
и разпознава само черен цвят...
Там... талази тъмни се разстилат
и тъпанчетата от воя им кървят...
И там... в нощта, прерязана от писък, ...
  852 
Северно нощно небе
и звезди, угасващи бавно...
А някога грееше ти
и по пътя напреде ме водеше...
Уморена нощта ще заспи ...
  1244 
Танцуваща на вятъра
на нежните криле,
тя бялото небе напуснала.
Не спала нощи,
бързала към теб, ...
  1841  12 
Помниш ли нашто пътуване
с първите розови лъчи на утрото,
през ширните златни поляни,
с летящите къснолетни мъхове?
Помниш ли топлият бриз как посрещна ни, ...
  940  11 
Плачат стените...
Прозорецът тъмен е...
Сълзите разплискват се в сивкава прах...
Горят очите...
Животът отминал е... ...
  1036  13 
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани. ...
  912 
Random works
: ??:??