Все още ли
Сега съм по-добре. Харесвам всичко.
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам,
усмивка като ластик ми отива.
От толкова потребност си излишен,
тъй както океан - на мъртва риба.
Без обич да живееш е геройство.
Да срещаш всеки изгрев без омраза,
а жаждата за ласка да те боцка,
докато сам не свършиш, за пощада.
Сега съм по-добре. Благодаря ти.
Голготата е милост за избрани.
От обич се превърна във Разпятие...
Все още ли с кръвта от мен се храниш?
© Гергана Иванова All rights reserved.
!
