8 авг. 2010 г., 21:27

Все още ли

3.1K 3 23

Сега съм по-добре. Харесвам всичко.

Със всеки срещнат вече съм приятел.

Контактна съм - говоря си самичка,

а дните в черно спрях да ги пресмятам.

 

Научих се без хрипове да дишам,

усмивка като ластик ми отива.

От толкова потребност си излишен,

тъй както океан - на мъртва риба.

 

Без обич да живееш е геройство.

Да срещаш всеки изгрев без омраза,

а жаждата  за ласка да те боцка,

докато сам не свършиш, за пощада.

 

Сега съм по-добре. Благодаря ти.

Голготата е милост за избрани.

От обич се превърна във Разпятие...

Все още ли с кръвта от мен се храниш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...