Все ще обичаме
Живеем на нокти. Превиваме плещи.
И нещо все не достига.
Търкулна се времето. И ето, не щеш ли,
оная с косата, намига.
Не трябва да мислим за тези проблеми.
Животът е толкова кратък!
Каквото е дадено, да си го вземем
сега, без капка остатък.
Така ще си идем. Със много тревоги.
Със смях и сълзи във очите.
Така ще обичаме. До изнемога. ...