Не понасям вече! На тебе всичко, ужасно прилича...!

От дъното обаче ви различавам...

И все не става, само оригиналът така ме привлича!

Провал след провала...!

Искам да избягам.

Мъча се, опитвам се и пак се заблуждавам.

Аз отдавна не съм цялата.

Истината е такава.

Как не искам да помня, а да забравя не си разрешавам.

Колко още, колко ли ще се надявам...?

Как друг не успях да обичам...?

Как друг не посмях да събличам...?

Как дори не опитах свободно да тичам...?

Как мога да съм още твоето момиче?

Аз...?

Към спомен как мога да изпитвам все по-силна страст?

Откъде над мен получаваш тази власт...?

Как не ти "изневерих", дори и за миг, на теб и на образа ти...?

Как това си позволих...?

Да се затворя в тази тъмница...

Да се превърна в тази тъжна кукувица...

Как?

Аз бях родена за жрица...!

За грях...

А колко години пропилях...

Каква ужасна грешка...! По-рано как не го разбрах...?

Колко щастие...

Ей така...

Изтървах.

Не го осъзнах!

Още те чакам!

Теб чакам...

А аз все още толкова съм крехка...

А нямам никой...

Никой, даже само за утеха...

Но не ми и трябва...

Пред никого другиго не бих свалила тази дреха...

И колко още съм млада...

Но докога...?

Ще дочакам ли...?

И каква ще е мойта награда...?

Някой няма пощада, още трябва да страдам...

Но на кого и на какво напук...?

Не казвам "обичам"...

Аз все още съм твоето момиче...

Спирам дотук...!