Все по-жив
Все по-добър, все по-смирен – макар за мене да е рядкост,
провождам своя минал ден със мисълта, че съм за кратко,
че, всъщност, съм един мъник във слънчевата му корида,
и – както съм дошъл за миг, току-виж – утре си отида? –
живях почтен и справедлив – и честно си извадих хляба,
на листа бял – със прост молив изпях душицата си слаба,
играх ва банк – ези-тура! – и нищо свястно не постигнах –
не бе съдбата с мен добра, със други думи – беше свидла,
възторзи, слава и успех? – тях нека друг да ги спечели! –
дал всичко, нищичко не взех на път към Райските предели,
изпращам своя минал ден, какво ще е Отвъд? – не зная.
Все по-добър. Все по-смирен. И все по-жив – преди Безкрая.
© Валери Станков All rights reserved.
