Вчера вярвах в щастливия край,
даже в някакво светло начало -
всяка приказка почва през май
и мечтите разцъфват във бяло.
На съдбата щастливия код
все така не можах да улуча,
но с две думи вълшебни на ход
чудо коледно може да случа.
Нося винаги южен компас,
на кръстовища свивам наляво,
имам лято и вятър в запас,
и хвърчило за финалната права.
© Ивон All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
