Все така върти сезони календарът отънял
Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли.
Злато пръсна, дълг ли има? Стар, отколе неплатен,
от съдба неумолима да откупи още ден.
Астрите сълзици трият, той мълчи неутешим.
Утре любовта – магия ще е само струйка дим...
А октомври – ей го де е, есента ще завладее...
Все така върти сезони календарът отънял,
вятър облак ще подгони, с малко дъжд и много кал...
Есента ще хване пътя с Месеца – за вечност млад,
локвите ще се размътят. И цветята ще заспят...
С първите слани и киша, влюбен стих за теб ще пиша...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
