Все вали
Все вали…И вали. И танцува небето,
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева…
и задъхани залези в сноп лъчи прегорели,
( как прилича на спомени днес този дъжд)…
После някой измери всички жадни недели
и ги плисна в стъклото…
Ей така, изведнъж.
И ми стана откраднато.
Сякаш звездно чергило
пак покри най- безумния бяг…Знам, сега,
този дъжд е различен…И вали много сиво.
И не е онзи, южният, свличащ нощта…
Все вали…А дали ако спре ще те имам?
И дали още помниш онази луна,
под която страстта, като лятото синя,
като тайна и орис във очите валя?
© Йорданка Господинова All rights reserved.
