Sep 22, 2009, 8:08 PM

Всеки миг от безкрая

  Poetry » Love
1K 0 0

                                                          Всеки миг от безкрая

 

Липсва ми

усещането, че си тук.

Искам

теб и никой друг.

Само ти

ме правиш щастлива и тъжна.

Само теб

мога да мразя и да обичам.

Само заради теб

мога всичко да отричам.

Без теб

се чувствам сама.

Без теб

се изгубвам в мрака, нощта.

Мисля за теб

всеки миг от безкрая.

Още помня

какво се случи накрая.

Ти каза ми,

че ме обичаш,

ала оттогава дума не изричаш.

Повярвах ти.

Бях толкова наивна.

Ден след ден

гледах как минаваш покрай мен,

нищо никога не направи,

всичко остави, забрави.

Един ден

замени ме с друга.

Може би беше отегчен,

а може би си просто поредният опит за мъж

- уви, провален.

Не знам какво се случи,

от "нас" нищо не остана.

Всичко приключи.

Мрак ме обхвана.

Вчера беше моя мечта!

Днес си снимка в прахта!

Утре ще бъдеш блед спомен

от куп разпилени писма!                               16.06.09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....