22.09.2009 г., 20:08

Всеки миг от безкрая

1K 0 0

                                                          Всеки миг от безкрая

 

Липсва ми

усещането, че си тук.

Искам

теб и никой друг.

Само ти

ме правиш щастлива и тъжна.

Само теб

мога да мразя и да обичам.

Само заради теб

мога всичко да отричам.

Без теб

се чувствам сама.

Без теб

се изгубвам в мрака, нощта.

Мисля за теб

всеки миг от безкрая.

Още помня

какво се случи накрая.

Ти каза ми,

че ме обичаш,

ала оттогава дума не изричаш.

Повярвах ти.

Бях толкова наивна.

Ден след ден

гледах как минаваш покрай мен,

нищо никога не направи,

всичко остави, забрави.

Един ден

замени ме с друга.

Може би беше отегчен,

а може би си просто поредният опит за мъж

- уви, провален.

Не знам какво се случи,

от "нас" нищо не остана.

Всичко приключи.

Мрак ме обхвана.

Вчера беше моя мечта!

Днес си снимка в прахта!

Утре ще бъдеш блед спомен

от куп разпилени писма!                               16.06.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...