Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие,
а ние глупеем и спорим –
правдата в нищото търсим
и вместо нея говорим.
И си намираме доводи,
страшно правдиви и истински,
с които да сложим поводи
на неприятните истини.
2012 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
Шестица.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
