Всеки своята правда си има
и за нея горещо се бори,
но понякога тя е незрима
и я няма, и не говори.
Тя ни залъгва с присъствие,
а ние глупеем и спорим –
правдата в нищото търсим
и вместо нея говорим.
И си намираме доводи,
страшно правдиви и истински,
с които да сложим поводи
на неприятните истини.
2012 г.
Русе
© Румен Ченков All rights reserved.
Шестица.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
